Сянката

Feb 20, 2015, 9:02 PM

Poetry » Other

339 0 4

Сянко моя, неотлъчна

дето всеки слънчев ден

ходиш винаги със мен

много тиха и неглъчна...

Пазиш моята осанка

на изправена снага.

Мериш моята тъга

и си моята гатанка.

Щом полегна на земята,

ти ми ставаш и килим.

С тебе заедно вървим,

слънцето лъчи ни мята.

С тебе в пътищата крача

къмто жизнения край.

Там - със сигурност го знай,

ще изчезнеш ти във здрача.

На земята ще останеш -

слънцето ще те държи.

За мен ли някой затъжи,

моя сянка да му станеш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.