Сянката

20 feb 2015, 21:02

Poesía » Otra

341 0 4

Сянко моя, неотлъчна

дето всеки слънчев ден

ходиш винаги със мен

много тиха и неглъчна...

Пазиш моята осанка

на изправена снага.

Мериш моята тъга

и си моята гатанка.

Щом полегна на земята,

ти ми ставаш и килим.

С тебе заедно вървим,

слънцето лъчи ни мята.

С тебе в пътищата крача

къмто жизнения край.

Там - със сигурност го знай,

ще изчезнеш ти във здрача.

На земята ще останеш -

слънцето ще те държи.

За мен ли някой затъжи,

моя сянка да му станеш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.