Съблякох си кожата

Feb 7, 2008, 4:04 PM

Poetry

815 0 4

Съблякох си кожата,
че... някак ме скриваше.
И вече не бях хамелеонски настроена.
Тръгнах.
С шишенце въздух в джоба
и вакуумно вързани чувства,
без цвят и блуждаещи.
Прозрачни са хората...
сякаш ги няма.
И не е нощ, нито ден,
а нещо в средата.
Пусто е. Черните релси ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съблякох си кожата

Want to read more?

Random works