Съблякох си кожата

7 feb 2008, 16:04

Poesía

818 0 4

Съблякох си кожата,
че... някак ме скриваше.
И вече не бях хамелеонски настроена.
Тръгнах.
С шишенце въздух в джоба
и вакуумно вързани чувства,
без цвят и блуждаещи.
Прозрачни са хората...
сякаш ги няма.
И не е нощ, нито ден,
а нещо в средата.
Пусто е. Черните релси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съблякох си кожата

Искате да прочетете повече?

Propuestas