Навреме нека да се разделим.
С най-честните си кожи, още потни.
Камeлия Кондова
Не очаквай да грохна, да стана проклето безмозъчно старче,
дето пие оцет, вместо вино, и дъвче с протези.
Младостта ти е цвят, който тънко разлиства, макар че
с мен отдавна животът по-рядко и рядко те глези.
Виждам мои познати как лесно под ножа на времето лягат:
този слага перука и лещи, друг бръчките кърти,
а пък аз все заничам в очите ти, пълни с божествена влага,
и из моите мишци и вени потича безсмъртие.
И се чувствам тъй хубав, тъй як, че дори планини ще преместя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up