Навреме нека да се разделим.
С най-честните си кожи, още потни.
Камeлия Кондова
Не очаквай да грохна, да стана проклето безмозъчно старче,
дето пие оцет, вместо вино, и дъвче с протези.
Младостта ти е цвят, който тънко разлиства, макар че
с мен отдавна животът по-рядко и рядко те глези.
Виждам мои познати как лесно под ножа на времето лягат:
този слага перука и лещи, друг бръчките кърти,
а пък аз все заничам в очите ти, пълни с божествена влага,
и из моите мишци и вени потича безсмъртие.
И се чувствам тъй хубав, тъй як, че дори планини ще преместя, ...