Тя в сънища красиви днес витае.
Стани, Тодоро, стига вече спа.
За чистотата и децата знаят,
е нужна и ръка, а и метла.

Дворът ти е малък като шепа.
Стани, Тодоро, и го помети.
Фалшива радост има във човека,
когато дълго и дълбоко спи.

Ала Тодора спи, не се пробужда.
Боклуците се трупат и множат.
Поддръжка за уютноста е нужна,
а не поддържат тия дето спят.

Кой Тодора може да събуди?
Кой ще и помогне да смете?
Будителите, смятат ги за луди,
че чистота и ред обичат те.