(Честит празник на народните будители)
Отдавна е полегнала Тодора
и сън дълбок отдавна я гризе.
Въргалят се боклуците по двора,
а няма кой добре да помете.
Тя в сънища красиви днес витае.
Стани, Тодоро, стига вече спа.
За чистотата и децата знаят,
е нужна и ръка, а и метла.
Дворът ти е малък като шепа.
Стани, Тодоро, и го помети.
Фалшива радост има във човека,
когато дълго и дълбоко спи.
Ала Тодора спи, не се пробужда.
Боклуците се трупат и множат.
Поддръжка за уютноста е нужна,
а не поддържат тия дето спят.
Кой Тодора може да събуди?
Кой ще и помогне да смете?
Будителите, смятат ги за луди,
че чистота и ред обичат те.
© Валентин Йорданов Все права защищены