Jan 16, 2007, 12:01 PM
Събуждане
Когато във съня си пак съм млад,
и чувствата - лишени от ненавист,
се спускат като буен водопад
към теб, Любов, дори без капка ярост,
се питам: във какво и как сгреших?!
Къде остана споменът вълшебен
за красотата в погледа ти тих,
без който днес се чувствам непотребен?!
И смисълът на всичките неща,
убягва ми от тази моя слабост,
че търся светлината във Нощта,
а във Зората - не намирам радост.
И, може би, проклинайки съня,
аз пак за всичко себе си виня!
и чувствата - лишени от ненавист,
се спускат като буен водопад
към теб, Любов, дори без капка ярост,
се питам: във какво и как сгреших?!
Къде остана споменът вълшебен
за красотата в погледа ти тих,
без който днес се чувствам непотребен?!
И смисълът на всичките неща,
убягва ми от тази моя слабост,
че търся светлината във Нощта,
а във Зората - не намирам радост.
И, може би, проклинайки съня,
аз пак за всичко себе си виня!
© Владимир Филипов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави за чудесния стих и от мен!
-
Много хубав стих!!! Поздрави отново, Владо!!!
-
Не се вини.За всичко си има някакво обяснение.Поздрави за хубавия стих!!!
-
Изпипваш стиховете си, поздрави!
-
И на мен ми хареса!
Поздрави -
добър стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
