ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
16 ene 2007, 12:01

Събуждане 

  Poesía
809 0 6
Когато във съня си пак съм млад,
и чувствата - лишени от ненавист,
се спускат като буен водопад
към теб, Любов, дори без капка ярост,
се питам: във какво и как сгреших?!
Къде остана споменът вълшебен
за красотата в погледа ти тих,
без който днес се чувствам непотребен?!
И смисълът на всичките неща,
убягва ми от тази моя слабост,
че търся светлината във Нощта,
а във Зората - не намирам радост.

И, може би, проклинайки съня,
аз пак за всичко себе си виня!

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??