Събуждане

Sep 16, 2008, 1:50 PM

Poetry » Phylosophy

750 0 1

Безкрайна синева,
безбрежна светлина,
облаци няма,
слънцето спи - чака душата на своите мечти...
То търси и дебне къде са сърцата,
къде са усмивките на децата...
Косена трева, аромат на момина сълза...
Зелена вечност и адска болка в нощта.
***
Но нали е ден,
слънцето грее, но ти не го виждаш...
Можеш, ако искаш, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Събуждане

Want to read more?

Random works