Събуждане

16 sept 2008, 13:50

Poesía » Filosófica

644 0 1

Безкрайна синева,

безбрежна светлина,

облаци няма,

слънцето спи - чака душата на своите мечти...

То търси и дебне къде са сърцата,

къде са усмивките на децата...

Косена трева, аромат на момина сълза...

Зелена вечност и адска болка в нощта.

***

Но нали е ден,

слънцето грее, но ти не го виждаш...

Можеш, ако искаш,

слепотата е смъртта,

а лъчите са животът,

усети цикличността,

усети времето в безвремието...

Виж простите неща

и се радвай на това, че ти си част от света...

Е, какво избра?!

Перфектността на смъртта

ИЛИ

Росата по босите крака...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

radoslava29 (Радослава Михайлова)

2008-09-16T22:23:00+03:00

Разбира се, че спирам изборът си на "росата по босите крака"! Наистина много хубаво и смислено, трябва да се замисляме над тези неща, трябва да пишем за тях, защото живота е прекрасен, а малките неща всъщност са много по-големи - важен е ъгълът от който ги гледаш! Ти си го направила по чудесен начин Мири, Браво!