gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
Aug 31, 2010, 7:29 PM

Събуждане 

  Poetry » Phylosophy
876 0 1

Капчуците плачат от щастие,

че дълго са чакали лъч светлина

и вятърът, криещ се в храстите,

да гали със нежност заспали поля.

 

Но всяка сълза не отива напразно

във голата още земя.

Преди да потъне в нейната пазва,

тя носи със себе си лъч светлина.

© Гизи Пиринска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??