31 ago 2010, 19:29

Събуждане 

  Poesía » Filosófica
962 0 1
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно
във голата още земя.
Преди да потъне в нейната пазва,
тя носи със себе си лъч светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гизи Пиринска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??