Събуждане
Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.
Нахлува ден, и някак светлината
над чашата с кафе припомня
за делника пришит със сивотата
по цифрите на календара...
По синьото небе се гонят птици,
и облаци рисуват монограми
тъй скъпи някога, но вече и излишни,
щом някак си не трепват на гръдта ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up