Събуждане
Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.
Нахлува ден, и някак светлината
над чашата с кафе припомня
за делника пришит със сивотата
по цифрите на календара...
По синьото небе се гонят птици,
и облаци рисуват монограми
тъй скъпи някога, но вече и излишни,
щом някак си не трепват на гръдта ми.
А лятото по юлски, ще си тръгне,
към него щом пристъпи август.
Ще пише ода пак по бялата му риза
под залеза преди да го напусне.
И август, щом се поразлисти
в оскъдните си дни за лято.
От календара ми откъснатите листи,
навярно ще напомнят нещичко познато.
Как лятото си тръгва без да пита,
и струпало умора по ресници
по делнично над чашата изпита
рисува с облаци, прелита с птици.
© Евгения Тодорова Всички права запазени