Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.
Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае –
дете, разровило пръстта, или жена до мъж потаен;
човек, отдаден на плътта, и друг, зареял се в идея,
че има смисъл в любовта, която тиха в нас живее.
Не съм ли писал вече аз подобни рими – бели птици,
в които пея за Бургас, за вас, за нас, за градски жици?
Когато пиша, аз летя, но тежка болка ме наляга,
защото идва самота, която гърлото ми стяга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up