25.09.2021 г., 19:35 ч.

Събуждане 

  Поезия
5.0 / 1
634 0 1
Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.
Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае –
дете, разровило пръстта, или жена до мъж потаен;
човек, отдаден на плътта, и друг, зареял се в идея,
че има смисъл в любовта, която тиха в нас живее.
Не съм ли писал вече аз подобни рими – бели птици,
в които пея за Бургас, за вас, за нас, за градски жици?
Когато пиша, аз летя, но тежка болка ме наляга,
защото идва самота, която гърлото ми стяга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »