Отварят се невидими очи,
щом във вените хукне сънят.
Светлина през Вратата струи
и ме кани да тръгна на път...
Обличам скафандър от тяло ефирно,
вземам кълбо от Любов за изпът.
То се затичва подире ми – коте немирно,
и звездите по-ярки блестят.
В светъл поток световете се сливат,
стигам в миг до далечни земи.
Водопади от дни
върху мен се изливат, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up