Отварят се невидими очи,
щом във вените хукне сънят.
Светлина през Вратата струи
и ме кани да тръгна на път...
Обличам скафандър от тяло ефирно,
вземам кълбо от Любов за изпът.
То се затичва подире ми – коте немирно,
и звездите по-ярки блестят.
В светъл поток световете се сливат,
стигам в миг до далечни земи.
Водопади от дни
върху мен се изливат, ...