Dec 15, 2017, 2:10 PM

Съд 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
1137 2 4
Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш.
И вътре в себе си да не виниш,
че в миналото е сгрешил човек.
Защото всеки много е грешил.
Но настоящето и бъдещето е човекът.
Осъждайки, човек забравя да обича.
А обичта към съд не се стреми.
И обичта не означава да забравяш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??