потаен (Тодор Иванов)
18 13
Dec 15, 2017, 2:10 PM

Съд 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
1012 2 4

Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш.
И вътре в себе си да не виниш,
че в миналото е сгрешил човек.
Защото всеки много е грешил.
Но настоящето и бъдещето е човекът.

Осъждайки, човек забравя да обича.
А обичта към съд не се стреми.
И обичта не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш.
И вътре в себе си да не виниш,
че в миналото е сгрешил човек.
Защото всеки много е грешил.
Но настоящето и бъдещето е човекът.

Осъждайки, човек забравя,
че настоящето и бъдещето е човекът.
Макар че всеки много е грешил.
Прости!
Обичай!
Да простиш не означава да забравяш грешките.
Но да обичаш, означава да простиш.

© Тодор Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??