потаен (Тодор Иванов)
18 13
15.12.2017 г., 14:10 ч.

Съд 

  Поезия » Философска, Свободен стих
1046 2 4

Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш.
И вътре в себе си да не виниш,
че в миналото е сгрешил човек.
Защото всеки много е грешил.
Но настоящето и бъдещето е човекът.

Осъждайки, човек забравя да обича.
А обичта към съд не се стреми.
И обичта не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш.
И вътре в себе си да не виниш,
че в миналото е сгрешил човек.
Защото всеки много е грешил.
Но настоящето и бъдещето е човекът.

Осъждайки, човек забравя,
че настоящето и бъдещето е човекът.
Макар че всеки много е грешил.
Прости!
Обичай!
Да простиш не означава да забравяш грешките.
Но да обичаш, означава да простиш.

© Тодор Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??