И ето, теб те няма вече,
остави ме сама на този свят,
остави ти сърцето ми разбито,
остави ме да страдам в самота.
Защо съдбата те отне от мене,
защо почерни хубавите дни,
какво сгреших във този тъй объркан свят,
защо съдбата тъй ми измени.
Аз чакам те и все ръце протягам,
да те прегърна аз поне в съня,
аз чакам те в нощта сама
да утешиш ти моята душа. ...