Съдба...
На Живота из безпътицата страшна
ни сблъска кръстопът непредвидим,
в очите се погледнахме, ти ахна
и пожела напред да продължим...
И падахме и ставахме със болка,
но неведнъж догонихме мираж,
а колко красота, о боже, колко
бе прелестен крайпътният пейзаж...
И днес съм благодарен на Съдбата,
че в оня кръстопът случаен тя
ни залюля като трева от вятър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up