Съдба...

На Живота из безпътицата страшна

ни сблъска кръстопът непредвидим,

в очите се погледнахме, ти ахна

и пожела напред да продължим...

И падахме и ставахме със болка,

но неведнъж догонихме мираж,

а колко красота, о боже, колко

бе прелестен крайпътният пейзаж...

И днес съм благодарен на Съдбата,

че в оня кръстопът случаен тя

ни залюля като трева от вятър

по ловните полета на Страстта...

... А ти навярно си повярвала тогава

на погледът ми откровен, че виж:

един живот, кажи-речи, минава,

а си до мен и с мене все вървиш...

Коста Качев