Хомота си влачиме, борим се, тичаме.
И трупаме опит. Живот го наричаме.
Съдбата обаче със нас си играе –
стои отстрани, но гледа и трае.
Въпроси поставя – ний отговор търсим.
Дорде го намерим – животът ни свършил...
Докрая стои си въпросът открит:
Живее ли се в гърба с нож забит?
И - въздух не стига, кръвта ни изтича.
А ние си мислим, че Тя ни обича.