kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
Apr 17, 2013, 11:11 AM

Съдба 

  Poetry
391 0 0


 

 

Хомота си влачиме, борим се, тичаме.

И трупаме опит. Живот го наричаме.

 

Съдбата обаче със нас си играе –

стои отстрани, но гледа и трае.

 

Въпроси поставя – ний отговор търсим.

Дорде го намерим – животът ни свършил...

 

Докрая стои си въпросът открит:

Живее ли се в гърба с нож забит?

 

И - въздух не стига, кръвта ни изтича.

А ние си мислим, че Тя ни обича.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??