Съдба

17 abr 2013, 11:11

Poesía

392 0 0

Хомота си влачиме, борим се, тичаме.

И трупаме опит. Живот го наричаме.

Съдбата обаче със нас си играе –

стои отстрани, но гледа и трае.

Въпроси поставя – ний отговор търсим.

Дорде го намерим – животът ни свършил...

Докрая стои си въпросът открит:

Живее ли се в гърба с нож забит?

И - въздух не стига, кръвта ни изтича.

А ние си мислим, че Тя ни обича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.