Съдба

Apr 10, 2016, 12:44 AM

Poetry » Love

555 0 0

Когато сърцето прекършено на парчета,
неистово-силно боли,
когато няма за какво да живея
пак ще се усмихна.
На съдбата ми, на "писаното".
Когато отварям очи в новия ден
и съжалявам за нощта ,
че не ме погълна,цялата.
Пак ще се вгледам в слънцето.
Когато осъзнавам,че всичко свърши
и не искам да вървя напред
без да си до мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съдба

Want to read more?

Random works