Съдба

10.04.2016 г., 0:44 ч.

Поезия » Любовна

533 0 0

Когато сърцето прекършено на парчета,
неистово-силно боли,
когато няма за какво да живея
пак ще се усмихна.
На съдбата ми, на "писаното".
Когато отварям очи в новия ден
и съжалявам за нощта ,
че не ме погълна,цялата.
Пак ще се вгледам в слънцето.
Когато осъзнавам,че всичко свърши
и не искам да вървя напред
без да си до мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения