braveheartandsoul (Васил Борисов)
30 39
Jan 30, 2022, 5:25 PM

Съдба 

  Poetry » Love
277 0 4

Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.

Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.

 

Такава бе моята óрис. Да трупам лъжа след лъжа.

С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.

 

Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.

Но вече съм някак спокоен. Щом отново ми даваш живот.

 

Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.

Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име Жена.

© Васил Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??