30.01.2022 г., 17:25 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
280 0 4

Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.

Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.

 

Такава бе моята óрис. Да трупам лъжа след лъжа.

С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.

 

Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.

Но вече съм някак спокоен. Щом отново ми даваш живот.

 

Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.

Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име Жена.

© Васил Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??