Какво искаш от мене, Съдба?
Защо безпощадно с мен си играеш?
Даде ми щастие с лека ръка
и после отне ми го, знаеш,
аз вече останах сама,
доволна си вече, нехаеш.
Срещна ме с него.
Запознанството ни беше диво.
Не крия - и леко свенливо
Като в приказката „Пепеляшка",
часовникът удари и в къщи ме остави.
Очарован бе от мойта доброта ...