ludata_f (Вероника)
5 12
10 дек. 2007 г., 15:51

Съдба 

  Поэзия
1108 0 6
 

 

Какво искаш от мене, Съдба?

Защо безпощадно с мен си играеш?

Даде ми щастие с лека ръка

и после отне ми го, знаеш,

аз вече останах сама,

доволна си вече, нехаеш.

Срещна ме с него.

Запознанството ни беше диво.

Не крия - и леко свенливо

Като в приказката „Пепеляшка",

часовникът удари и в къщи ме остави.

Очарован бе от мойта доброта

и поиска да се видим сутринта.

Така започна всичко на шега,

но влюбена съм аз сега.

Не беше принцът на мечтите,

но правеше щастливи  дните.

И в облаците с него аз летях,

лудувах, истински се смях.

Но в ден ужасен ти ни раздели.

Направи му магия и той се промени.

Стана тъжен и студен,

замислен, променен.

Обади ми се в този ден

и ми каза, че не иска да е с мен.

Казах му "добре" -

но в сърцето бушуваха ветрове.

Настанаха дни на мъка и тъга,

носталгия по неизживяната мечта.

Плаках много и така болеше,

но гордостта до мен стоеше.

Щом е писано така -

ще остана аз сама.

Но не. Уви!

Ти реши, че трябва да продължава да боли

и пътищата ни кръстосваше, нали.

Исках аз да го забравя,

но ти ни срещаше нарочно, зная.

И как сега да продължа,

като само той ми е в ума.

Обичам го, това не крия,

но сърцето с черен воал ще обвия.

В чест на траура на нашта любов.

В чест на това, че той е жесток.

Гледам в очите и виждам, че ме иска,

но нещо го спира и го подтиска.

Може би и той ме обича,

но трябва да е тайно.

Мисли, че не е взаимно

и е толкова крайно.

Понякога ме търси и иска да е с мен.

Припомняме си дните, когато бяхме двама в плен.

Стоим до късно и ни липсват дните,

когато нямаше ги тях, сълзите.

После ме изпраща с неговата кола

и така до след месец-два,

когато пак реши да ми позвъни

и сърцето лудо  да разтупти.

Не зная докога ще продължаваме така?!

Имаш ли идея, виновнице-Съдба!

 

 

                                                                 (по действителен случай) 

 

 

 

 

© Вероника Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова позната история ... Много хубаво е написано !
  • има много такива подобни случаи като твоя стих..много е хубаво и истинско
  • поздрави много добър и трогателен стих успех в любовта
  • Много истинсо !!! Браво,Вероника.Продължавай все така и дано Съдбата си поправи грешката !
  • Поздрави!!!!Истинско е!!!
  • Всичко в този живот е действителност!
    Понякога е благосклонна към нас, понякога е по-жестока, съдбата
Предложения
: ??:??