hopeforyou (Поля)
3 1
Oct 14, 2007, 3:01 PM

съдба 

  Poetry
575 0 2

Малка тъмна стая без прозорци и врати.

Малък паяк бавно лази по черните стени.

Тънка нишка пак изплита,

жертвата умело си оплита .

Присъдата решена е,

да потъне във забвение.

Прах и пепел го покриват,

спомени отровни го заливат.

Хлипащо като дете,

там забравено стои едно сърце.

В прегръдката на мрака,

слънчев лъч с надежда чака.

И ето, че едва-едва

пробягва светлина.

Мъничко е тя, уви,

но от пепел ще го възкреси.

© Поля All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страшно е хубаво..супер позитивно....зарежда с надежда
  • Като детско е, и по-точно, мракодетско...
Random works
: ??:??