hopeforyou (Поля)
3 1
14 oct 2007, 15:01

съдба 

  Poesía
574 0 2

Малка тъмна стая без прозорци и врати.

Малък паяк бавно лази по черните стени.

Тънка нишка пак изплита,

жертвата умело си оплита .

Присъдата решена е,

да потъне във забвение.

Прах и пепел го покриват,

спомени отровни го заливат.

Хлипащо като дете,

там забравено стои едно сърце.

В прегръдката на мрака,

слънчев лъч с надежда чака.

И ето, че едва-едва

пробягва светлина.

Мъничко е тя, уви,

но от пепел ще го възкреси.

© Поля Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • страшно е хубаво..супер позитивно....зарежда с надежда
  • Като детско е, и по-точно, мракодетско...
Propuestas
: ??:??