Aug 4, 2011, 6:26 PM

Съдба 

  Poetry » Phylosophy
662 0 4

 

                         Съдба

 

Години наред Тя тича до тебе

и житейските мрежи с тебе плете.

Като Божия орисия - от бебе

до твоето рамо Тя тихо расте...

 

Спъва се в угари неразорани,

става и напред с усмивка върви.

Тя те води по пътеки избрани

и я следваш, макар и да боли.

 

Съдба е. Как да избягаш? Не може!

Конете нейни във впряг оседлай!

И препускай в галоп и на воля,

на своя Космос ти бъди господар!

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??