dori_ef (Дора Ефтимова)
49 44
4 авг. 2011 г., 18:26

Съдба 

  Поэзия » Философская
661 0 4

 

                         Съдба

 

Години наред Тя тича до тебе

и житейските мрежи с тебе плете.

Като Божия орисия - от бебе

до твоето рамо Тя тихо расте...

 

Спъва се в угари неразорани,

става и напред с усмивка върви.

Тя те води по пътеки избрани

и я следваш, макар и да боли.

 

Съдба е. Как да избягаш? Не може!

Конете нейни във впряг оседлай!

И препускай в галоп и на воля,

на своя Космос ти бъди господар!

© Дора Ефтимова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??