Съдба на невъзможното

Тъга в душата мрак  в очите

Бленувани мечти - угаснали

Животът бавно си отива -

дните живееш всеки миг на косъм

В сняг потъват ти мечтите

Дълбока зима пролет се не вижда 

В "Адов кръг" страдат там душите

Тревожно поглед  вперили в звездите

Стараеш се да си потребен

от теб да имат нужда хората 

В този свят така вълшебен

усещаш само снежен полъх

Събуждат се мечтите позагаснали

Порив   се понася в необятното

Една вълна тревожна го докосва -

превръща се в съдба на невъзможното

София  кафето Княжево 25 03 2004 г.