Съдба на невъзможното
Тъга в душата мрак в очите
Бленувани мечти - угаснали
Животът бавно си отива -
дните живееш всеки миг на косъм
В сняг потъват ти мечтите
Дълбока зима пролет се не вижда
В "Адов кръг" страдат там душите
Тревожно поглед вперили в звездите
Стараеш се да си потребен
от теб да имат нужда хората
В този свят така вълшебен
усещаш само снежен полъх
Събуждат се мечтите позагаснали
Порив се понася в необятното
Една вълна тревожна го докосва -
превръща се в съдба на невъзможното
София кафето Княжево 25 03 2004 г.
© Луиза Маринова Всички права запазени