Mar 24, 2013, 2:50 PM

Съдба проклета 

  Poetry » Other
384 0 3

Ще ги разкъсам тежките вериги

на този брулен мой до днес живот.

И през напуканите нервни диги

ще хвърля този мълчалив хомот.

 

Ще тръгна аз през равните полета

свободен по сърце и по душа.

В градина от червените лалета

аз мъката си в тях ще задуша.

 

Ще червенее залез от лалета.

Във кръв ще бъде моето сърце.

Доволна тъй съдбата ми проклета

във гроб ще скръсти мъртвите ръце.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??