24.03.2013 г., 14:50 ч.

Съдба проклета 

  Поезия » Друга
383 0 3

Ще ги разкъсам тежките вериги

на този брулен мой до днес живот.

И през напуканите нервни диги

ще хвърля този мълчалив хомот.

 

Ще тръгна аз през равните полета

свободен по сърце и по душа.

В градина от червените лалета

аз мъката си в тях ще задуша.

 

Ще червенее залез от лалета.

Във кръв ще бъде моето сърце.

Доволна тъй съдбата ми проклета

във гроб ще скръсти мъртвите ръце.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??