Nov 22, 2008, 11:46 AM

Съдба в единствено число 

  Poetry » Phylosophy
572 0 12
Съдбата следва всяка своя висина.

Преглътвам, вдишвам всяка нейна плитчина.

Препъва ме победно, свято ме владее.

Започва пак в мен утрото да виделее.

Съвземам се - жарава с облак преминава.

В лилаво болка сякаш възвисява.

Число единствено и бряг единствен!

Побира думи и съвест на всинца ни.

Там, в храм изоблен и крясък съдбовен.

Кристал изострян от писък вековен...


© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??