22 нояб. 2008 г., 11:46

Съдба в единствено число 

  Поэзия » Философская
581 0 12
Съдбата следва всяка своя висина.

Преглътвам, вдишвам всяка нейна плитчина.

Препъва ме победно, свято ме владее.

Започва пак в мен утрото да виделее.

Съвземам се - жарава с облак преминава.

В лилаво болка сякаш възвисява.

Число единствено и бряг единствен!

Побира думи и съвест на всинца ни.

Там, в храм изоблен и крясък съдбовен.

Кристал изострян от писък вековен...


© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??