Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни,
водата е студена и е мокра!
А всъщност, само който влезе пламенно
в дълбоката река, открива порта.
Към истинското, смело съществуване,
без страхове, съмнения и вопли.
Когато е решено, се сбогуваме –
за да сме живи, трябва да сме мокри. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up