11.05.2019 г., 18:47 ч.

Животът е река, но за преплуване 

  Поезия
334 3 7

Съдбата ни изправя пред уроци,

е явно май сме слаби ученици.

Пресичаме бушуващи потоци

с подскоци – все големи сме умници.

 

Че сухи да сме, стъпваме по камъни,

водата е студена и е мокра!

А всъщност, само който влезе пламенно

в дълбоката река, открива порта.

 

Към истинското, смело съществуване,

без страхове, съмнения и вопли.

Когато е решено, се сбогуваме –

за да сме живи, трябва да сме мокри.

 

Защото щом погълнем от водата и́,

то значи че наистина живеем,

нужни са соковете за телата ни

и за душите, че да оцелеем!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и се радвам на коментарите ви! Потъваме, изплуваме в реката на живота - мосри ли сме, живи сме! Поздрави - Гавраил, Ели, Ангелчe13, Еси, Ина, Васи, Влади, Rosi!
  • Чудесно е! Поздравления!
  • Плуваш, но и намираш смисъл да останеш, докато откриеш портата.
  • Самата истина - "... Когато е решено, се сбогуваме –
    за да сме живи, трябва да сме мокри." Поздравления за стиха!
  • Понякога трябва да се хвърлим в дълбокото, за да се научим да плуваме... Поздрави, Дани!
  • Да бъдем - "без страхове, съмнения и вопли"! Хубав стих!
  • Стих с дълбок философски подтекст."Животът е река,но за преплуване".За да усетиш живота трябва да си в него.
Предложения
: ??:??