Jun 1, 2008, 11:29 PM

Съдбата ме разби 

  Poetry » Phylosophy
833 0 2

          Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.

          Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...

          Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.

          Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.

          Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...

          Детето загубено се превърна в нещо друго...

          Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.

          Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.

          Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...

         

© Бен Ар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??