1 июн. 2008 г., 23:29
Съдбата ме разби
Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.
Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...
Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.
Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.
Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...
Детето загубено се превърна в нещо друго...
Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.
Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.
Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...
Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...
Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.
Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.
Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...
Детето загубено се превърна в нещо друго...
Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.
Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.
Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Бен Ар Все права защищены
Предложения
-
-
По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
