Съдбата ме разби

beytula_bubu (Бен Ар)
103 280

1 июн. 2008 г., 23:29

Поэзия » Философская

834 0 2

Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.

Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...

Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.

Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.

Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...

Детето загубено се превърна в нещо друго...

Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.

Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.

Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...