Лежи нещастна в леглото,
до нея спи невръстното дете.
И леден порив брули пак стъклото,
а вятърът листата пак мете.
Защо така наказа я съдбата?
Войнишки дълг съпруга й отне.
Заридава сама в тъмнината,
и някой друг SMS че е добре.
На хиляди километри, в чуждата страна
един войник изправен бди на пост.
И здраво стиснал снимка с любимата жена,
той нежно я целува в съня като невидим гост.