6 июн. 2015 г., 22:07  

Съдбата на войника 

  Поэзия » Любовная
1010 0 0

Лежи нещастна в леглото,

до нея спи невръстното дете.

И леден порив брули пак стъклото,

а вятърът листата пак мете.

 

 Защо така наказа я съдбата?

Войнишки дълг съпруга й отне.

Заридава сама в тъмнината,

и някой друг SMS че е добре.

 

На хиляди километри, в чуждата страна

един войник изправен бди на пост.

И здраво стиснал снимка с любимата жена,

той нежно я целува в съня като невидим гост.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??