Събуждаш ли се през нощта,
уплашен от полъха на скръбта,
сънувал пак кошмари безкрайни,
с души - шепнещи тайни...
Чуваш ли звука на тишината,
скрит някъде във тъмнината?
Виждаш ли образа потаен,
гледаш, от съня замаян...
Заспиваш пак от живота уморен,
очакваш с нетърпение новия ден...
Сънуваш пак кошмари безкрайни,
не виждаш ли, това са съдби реални!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up